СТИЛОВЕ В ХАУС МУЗИКАТА

HOUSE музиката произлиза от Диското:
То беше вече на десет години, когато първите електронни парчета започнаха да се появяват от Чикаго и през това време пострада от безмилостна комерсиална експлоатация, расови и сексуални предразсъдъци които предизвикаха кампания “Диското е скапано”. Диското накрая се срути под тежеста на хиляди глупави, фалшиви и лигави поп-песнички… под тежеста на стремително увеличаващ се брои на песни които просто не бяха добри… Но подземната сцена вече бе започнала да развива нов стил, нова денс музика, която е по-дълбока, по-малко поп-ориентирана, по-сурова, по-добре направена да кара хората да танцуват… нова музика със истински, неподправени чуства и емоции… Но не беше само американска музика в основата на хауса. Европейска музика, като английския електронен поп на Depeche Mode, Soft Cell и ранните диско базирами звуци на Giorgio Moroder, Klein & MBO и хиляди италиански продукции бяха с огромна популярност в Ню Йорк и Чикаго. Причината за тази популярност бяха два клуба които едновременно разбиха бариерите на расова и полова принадлежност, два клуба които станаха легенда във денс музиката – “The Warehouse” (“Складът”), разположен във индустриалната зона на “the windy sity” Чикаго. И “Paradise Garage” в Ню Йорк. До тогава, правилото било Черни, Бели, Латиноамериканци и Гейове да са отделно едни от друг, но във ‘the Warehouse’, отворен през 1977 и ‘the Garage’, имало значение само музиката А тя варирала според клиентелата – r’n’b базирана черна денс музика, хип-хоп, соул, диско и горепосочените неща. Тези бяха местата, където се появи и разви нова музика която бе наречена според клубовете – хаус и гараж. За хаус музиката всички хора са равни независимо от расовата принадлежност, от сексуалните предпочитания. Такова нещо дотогава не е имало. Всеки музикален стил е бил за определен кръг хора. Новата музика разбива тези стари схващания. Това е музика са всички. Затова се казва че хауса е универсален език. Затова хаус феновете, а оттам и всички електронни слушатели са против расизма, фашизма, деленето на хора по цвят на кожата и т.н.
Пионерите на новото начинание както при хип-хопа са отново ди-джеи, които с внимателното миксиране на инструментални части от старите диско-хитове, нов евро-бийт поп и синтезиран ритъм и перкусия собствено производство постигат нова и нечувана до момента амалгама от високо-енергийни звуци. Първите ди-джеи, които започват да продуцират собствена хаус-музика, вместо да адаптират познати хитове са Marshall Jeferson, Adonis, Farley “Jackmaster” Funk и Tod Terry. В създаването на новия звук трябва да се отбележи и ролята на техниката и специално на синтезаторните модули на Roland 808 и 909, звуците от които практически са в основата на парчетата. Всички признават новия стил, когато парчето на Steve Hurley “Jack Your Body” без никаква подкрепа от радиостанциите става номер 1 в Америка, а по-късно и в Англия. Стилът показва невероятна гъвкавост и необятни възможности за развитие и бързо се появяват всевъзможни нови стилове.

Определение: Хаус музиката е почти винаги инструментална, често пъти минималистична и хипнотична. На скорост до 135 bpm със цифрово модулирани пиано семпли и семплирани често ‘ъплифтинг’ соул вокали. Забелязва се суровост, която липсва на лигавото диско. Ярки и красиви пейзажи и прости, но запомнящи се мелодии. Изключително добре напасната за атмосферата на клубовете.

Стилове в хаус музиката:

::Deep House:: Излязъл е през 1987 пак от Чикаго. Има дълбок, сложен, тъмен, психеделичен звук, които поражда странни, почти наркотични образи. Минималистични, репетивни, безвокални хармонии. Хипнотичен ефект. Второто поколение хаус вероятно е вдъхновено както и ейсида от международния успех на песента на Phuture “Acid Trax”, огромно влиятелен запис, който улавя крайния дух на най-горещия последовател на хаус сцената – хардкор танцьора във Чикаго, който експериментира със LSD, ейсид психеделия и нови наркотици като Екстази.

::Acid House:: Появява се към средата на 80-те години в Чикаго. Характеризира се със звуците на Roland TR 808 и 909 дръм машини. Терминът “acid” се е използвал по това време за режещите звуци на бас сизнтезатори като TB 303, а не за LSD. Обикновенно липсват вoкали. Две основни тенденции се преплитат – транс ефекта на повторението и дъб моменти. Пионери на асид хаус са Armando, DJ Pierre и Spanky, и стилът скоро стига до Ibiza, където дижеи като Paul Oakenfold и Danny Rampling го пренасят на лондонската сцена. “We Call It Aciiieeed” от D-Mob става негов химн. U.K-ската асид хаус сцена дава началото на европейската рейв култура. Други ключови имена са Phuture, Derrick May, Adonis, Hardfloor, Westbam, Aphrodite, Slam.

::Dream House:: Термина е използван за пръв път от италианския DJ Gianni Parrini в края на 1993. Отделя като самостоятелен стил след широкото разпространение на сингъла на Robert Miles ‘Children’. Дрийм хауса е еволюирал от Транса, използват се леки, мелодични звуци и характерни енергийни, епични, емоционални синтезатори и пиано семпли създаващи “мечтателна” атмосфера. Понякога има вокали, които са нежни и женски. 125-142 bpm.
Примери: Robert Miles “Dreamland”, DJ Dado “The Album”, Various “Dream Dance 1, 2”

::Garage:: Произлиза от легендарния клуб ‘the Paradise Garage’. Ню-Йоркска версия на хауса, много вокал ориентиран, доста ‘hi-hat’ (чинел) звуци. Почти госпълни вокали дават емоция на тази топла и душевна електронна музика. Близост със диското, много органично и соул чуство. 120-128 bpm. Произлиза от черното, американски тип, госпел диско, което резидент DJ Larry Levan пуска в Paradise Garage Club NY. Това е музика изпълнена с женски вокали и клавирни инструменти. Към пионерите се включват David Morales и Roger Sanchez. Развива се в поджанрове като speed garage и acid garage. Може да се каже, че класическият гараж има солфул и госпел звучене, докато speed garage (4 to the floor) е еволюирал в по hardcore/jungle звук лансиран особено в Лондон. Терминът класически може да е малко объркващ тъй като в днешно време и на speed garage му викат “old skool”. По-съвременен се води по-бавния, r&b повлиян 2 step (UK garage). 2 степа има много специфично звучене, където два от четири биита са извадени. В крайна сметка “garage” може да се окаже доста неясно понятие сравнявайки USA с Европейските разновидности, като двата типа имат бая различно звучене. Това което e класически USA garage аз винаги съм припознавала като funky, vocal house, a виках гараж на 2 степа. Някои твърдят, че терминът гараж е загубил вече първоначалния си смисъл. Може и да са прави.
Примерни изпълнители: Charlie Brown и Jason Kaye, Аrman VanHelden има значително влияние в този стил. Изпълнители от 80-те: Tony Humphries, Masters At Work, Kenny Nix. Лейбъли: Nu Groove, Strictly Rhythm, Smokin Beats, Chocolate boy, Emotive Records, Maxi Records, Bottom line Records.

::CHICAGO house:: Трудно е да се даде определение за chicago house като стил. По скоро става дума за характерно чикаго звучене, което може да присъства в много хаус стилове – garage, acid house, tech house и тн. За да се разбере това понятие е добре да се проследи малко история. Хаус музиката започва развитието си от Чикаго и клуба Warehouse (80-те години), където DJ Frankie Knuckles я популяризира. В началото е известна като музика за афро-американци. Kултурата на това общество и на Чикаго като цяло, където определени стилове от черната музика са процъфтявали по това време, формират този звук. Корените на хаус са предимно в госпела, соул и фънк, отколкото в диското. Чикаго допринася с джаз, блус, соул, което придава типичния Чикаго привкус. Характерни са семпли бас линии, водещ 4/4 бийт, пиано лупове, вокали. Разпознава се и по живия си, галошпиращ ритъм.
Основни примери: Derrick Carter, DJ Sneak, Felix da Housecat, Saunders, Marshall Jefferson, Farley Jackmaster Funk, DJ Pierre, Vince Lawrence. Ключови лейбъли: DJ International, Trax, Classic, Dance mania, Cajual.

::HARD house:: Чикаго, средата на 90-те години, се заражда хард хауса с помоща на изпълнители като Cajmere, DJ Bam Bam, Poogie Bear, Bad Boy Bill. Характеризира се с бързо темпо, тежък и дълбок бас дръм, офбийт* основа, много енергия (135-145 bpm) и по-агресивен звук. Може да включва Рап/хипхоп семпли.
Лейбълите поддържали хард хаус през 90-те са Strictly High, Tidy Trax, Dust Traxx, Peacefrog. Други изпълнители от значение са Armand Van Helden, DJ Irene, Lisa Lashes, DJ Enrie, Tony De Vit.

::DETROIT house:: Слушайки този стил, човек може да си помисли, че момчетата в Детройт не са внимавали какво става из Чикаго и Ню-Йорк по това време. Или умишлено са избрали музиката им да звучи по- механично и директно (но въпреки това приятно). Всъщност детроитския хаус е предшественик на тек хауса. Води началото си от средата на 80-те, с ключови изпълнители като Kevin Saunderson, Derrick May, Blake Baxter, Mike Grant, Alton Miller. Значими детройт лейбъли: KDJ, Moods&Grooves, Sound Signature.

::GHETTO house:: Този стил идва от Чикаго, средата на 90-те. От гето хаус парчетата можем да научим важни неща за живота и любовта. С доста експлицитно сексуални текстове, този стил се познава по звуците на дръм машини 808 и 909, мощен 4/4 кик дръм** ритъм без много ефекти от синтезатори, често повтарящи се рапиращи вокали. Виден представител е DJ Funk. Лейбълът формирал гето хаус звученето през 90-те е Dance Mania Records. Днес по-популярен е стилът Гето Тек, който представлява гето хаус набързо преработен в по-техно вариант от Детройт.

::Speedgarage:: Armand Van Helden се сочи за негов основател. Комбинация от хаус ритми със дълбока, масивна бас линия взета от джънгъл музиката. Семплирани соул вокали. Еволюирал е от Гараж. Развит в Англия, често е наричан UK или Underground Garage. 125-138 bpm

::Vocal house:: Вместо семплирани се използват живо изпълнени вокали и пеене.

::Euro House:: Истинския комерсиален хаус беше направен в Европа. От Германия, Белгия, Швеция, Холандия наизскачаха чарт килъри (лигави) както тези на Snap, 2 Unlimited, Capella, които се мотаеха в класациите много години (@!#$ you,euro). Женски вокали със мъжки рап. 120-140 bpm

::New Beat / New House:: Това е нов хаус от 1996 г. резултат от експериментирането на хаус ди-джеите. Нови ритъм-линии, нов бас, нов подход. Най-известни в стила са Daft Punk. Тяхната музика има основно хаус ритъм и звучене, но не е чикагски хаус. Не е и диско. Техно-фънк-диско-хаус може да бъде някакво определение. Но най-вярното е просто New Beat.

::Tribal House:: Особен вид хaус, имитиращ перкусията на партитата на първобитните хора. Барабаните са наложени един върхи друг и имат типичен “племенен” звук. Ако сте чували тъпаните на негрите от Африка, ще ви стане ясно. Минималистичен, монотонен и сух племенен бийт. Семплирани афро-ритми. Основното в трайбъла са барабаните, почти няма синтезатори. Стила се разви във Tribal Techno.

::Freestyle:: Хаус със латиноамерикански и диско семпли, богати латино перкусии. Лигаво.

::Progressive House:: Прогресивния хаус се прави най-много в Америка. Смес от транс, детройтско техно и ейсид хаус – характеризиран от Josh Wink. С корени в U.K. от началото на 90-те, този стил има по-бързи, електронни звуци (аналогови синтезатори). Има характеристики на техно и транс само, че не е толкова дарк. Използват се дълги и драматични пикове, спадове, вокални лупове, и тежки мид темпо ритми. Култови примери са Underworld, Fluke, Sasha, John Digweed. Могат да се споменат също така Lee Burridge, Seb Fontaine, Nick Warren. Известни прогресив лейбъли: Guerrilla, Metropolitan, Tommy Boy, Groovilicious, Proton. От 2000-та насам, прогресив хаус и прогресив транс са почти конвергирали и е много трудно да се разграничат двата стила. По-бързите (130-140bpm) и енергични парчета продължават да се класифицират като прогресив транс, докато по-мекото и бавно звучене (110-130bpm) се нарича предпочитано прогресив хаус.

::Stadium House:: Поражда “стадионна” атмосфера, чрез ехтящи вокали и клавиатури, бумтящ бас, семпли от ревящи екзалтирани тълпи. Например The KLF, Scooter.

::Club House:: От 1990 хауса проби в Европа. Дискотеките от тогава се наричат клубове и наи-популярната музика в тях се нарича ‘клуб’. Основно това е европейски вариант на американския хаус, само че е “захаросан” създаден не да бъде музика за ъндърграунда, а със единствена цел да накара хората на танцуват. Премахнати са всички сложни, абстрактни и сурови ритми на оригиналня хаус, вокала звучи “сладко” подобно на диско. До 140 бийта с прост ритъм, опростена аранжировка и релаксираща мелодия.

::Groove:: Хип-хоп ритъм и рапиращ вокал, набляга се на особен емоционален “задълбаващ” грууви бийт. Пример: C&C Music Factory, Dee Lite.

::Hip-House:: Кръстоска между хип-хоп и хаус. Най-ярки и маниашки представители на стила са Freestylers

::Acid Jazz:: Да не се греши, тук няма нищо като “ейсид” във ейсид джаза. Всъщност това са джаз рифове със не семплирани, а изсвирени на живо инструменти, фънки хип-хоп или хаус бийтове и ритми, 80 до 126 bpm

::Нови модерни, Techno-House стилове::

::Minimal House / MICRO house:: Един от най-новите (от 1998) и авангардни стилове хаус. Константно монотонен ритъм, зациклени (луупнати) семпли и ефекти. До 140 bpm. Двете не са съвсем едно и също нещо. Както може да се очаква, в духа на минимализма, който се базира на икономия и семплост в елементите и структурата, така и минимал хауса е доста орязан. Чист 4/4 бийт (125-130 bpm), съпровождан на рядко с ефекти от перкусии, синтезатори и някои и друг монотонен вокал. Микро хауса се издига на друго ниво, като взаимства от глича (Glitch познат още като clicks and cuts) характерния дръм и нарязана мелодия. Замества типичните хаус кик дръмове** и чинели с малки откъслеци шум. Заражда се в Германия в края на 90-те издаван от лейбъли като Kompakt, Perlon, Force, Poker Flat Recordings.

::Tech-house:: Чисто нов стил (от 1998). Хаус ритъм със техно звуци и влияние. Ново съвременно вдъхновение. Безвокален, без човешко присъствие в музиката. Ясно е, че има елементи хаус и техно. Някои спекулират, че стилът е събрал най- лошото от двата жанра и, че е пример за монотонен и скучен хаус. Това както винаги е въпрос на личен вкус. Повечето значими тек хаус лейбъли са европейски (UK и немски ест.) и на любителите на класически US хаус стила може и да не допадне. Тек хауса съдържа фънки техно семпли (синт.) плюс много ритмични диско лупове и вокали. Използват се кикове с дисторсия, високи чинели и дори рок вариации. Ако съблечем от хауса соул и джаз моментите и прибавим повече механично звучене и ей го тек хауса.

Основни представители на този стил са Cotton Club, X-Press-2, Terry Francis, Nathan Coles, Asad Rizvi, Ricardo Villalobos, Layo & Bushwacka, Craig Richards. Лейбъли Harthouse, Get Physical, Swag Records, Wiggle, Drop music, Vision, Playhouse.

::Deep Tech-house:: Технологично, дълбоко психеделично, атмосферно внушение.